Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, пред в. "БАНКЕРЪ"

22.2.2016 г. 10:15

Г-н Караниколов, през миналата година Агенцията за приватизация си беше начертала доста амбициозна програма, но сякаш не успя да провокира особен интерес към тези предложения. Каква е причината? Има ли повече шансове приватизацията у нас тази година?

 - За 2015 г. бяхме изработили годишен план, който бе одобрен от надзорния съвет на АПСК и бяха заложени някои доста атрактивни предприятия. По една или друга причина обаче, по изричното настояване на принципалите на въпросните дружества, те бяха включени в Приложение 1 на ЗПСК - всъщност това е т.нар. забранителен списък. За някои от обектите ние дори бяхме стартирали процедурите за избор на оценител, който да изготви разработките за информационен меморандум, правен анализ и приватизационна оценка - задължителни, за да стартира всяка същинска приватизационна процедура. Подобен бе случаят с "АДИС" ЕООД, както и с "Аудиовидео Орфей" ЕАД и с други дружества. Това бяха някои от акцентите в програмата ни за изминалата година, които според нас биха могли да предизвикат сериозен инвеститорски интерес.

За настоящата 2016 г. АПСК също има програма, която в най-скоро време ще бъде одобрена от надзорния съвет на агенцията. За Вашата аудитория мога да уточня, че приоритетните проекти ще бъдат раздържавяването на "БДЖ Товарни превози" ЕООД, "Военно издателство" ЕООД, "Овча купел" ЕООД. В близките няколко дни очакваме от ресорните министерства последните писма със становища за приватизация на конкретните дружества от техния портфейл и едва след това бихме могли да определим за всеки един обект и най-подходящия метод за раздържавяване, включително и ако е целесъобразно - продажба чрез фондовата борса.

 Какво успяхте да продадете миналата година и какви са приходите от тези продажби?

 - За 2015 г. приходите от дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол възлизат на 4 488 004 лева.

 Има ли още стойностни активи, които не са влезли в сегашните ви програми, но предстои  да бъдат търгувани през следващите години? Кои са те?

 - Преди да Ви отговоря на този въпрос, бих искал да подчертая, че по презумпция всяко дружество, което не е в т.нар. забранителен списък, подлежи на приватизация. Трябва също така да се отбележи, че раздържавяването като процес не трябва да бъде самоцел, а при нейната реализация трябва да се подхожда стратегически и икономически обосновано. В тази връзка няма как да не посоча, че съществуват доста дружества, включени в Приложение 1 на ЗПСК, за които тази необходимост отдавна вече е отпаднала. Аз съм на мнение, че е необходима сериозна ревизия на въпросния списък и активите, които са загубили своя статут, да бъдат извадени от него и да бъдат предложени за раздържавяване. Разбира се, това трябва да стане след сериозен и задълбочен анализ и само след санкцията на Народното събрание.

 От години се говори, че има проблеми със следприватизационния контрол, с вземанията по отдавна сключени договори. Каква част от тях успяхте да решите?

 - Неведнъж вече съм имал възможността да кажа публично, че основният ни проблем при осъществяването на следприватизационния контрол са сключените преди доста години необезпечени договори за покупката на дялове от държавни предприятия. Типичен пример в това отношение е добилата печална слава сделка за продажба на металургичния комбинат "Кремиковци". Той бе продаден за един долар, а поетите ангажименти по договор са за около 400 млн. лв., които обаче са били без каквото и да е обезпечение - действащият закон просто не го е изисквал. След дълги съдебни спорове АПСК успя да си извади изпълнителни листове за тези 400 млн. лв., на колкото всъщност възлизат въпросните задължения, срещу купувача "Финметалс". Реално обаче тази фирма има като актив само един терен, върху който е построена сграда на трето лице. А както и Вие знаете, ние не можем да посягаме на активи на "Кремиковци", защото впоследствие то мина през публична препродажба.

 И ако ме попитате дали има вероятност да не съберем тези вземания, аз най-вероятно ще Ви отговоря утвърдително. Но все пак мога до го кажа официално едва след като завърши процедурата по несъстоятелност на "Финметалс". Малко вероятно е, но все пак теоретично е възможно да се появи инвеститор, който да съживи предприятието и впоследствие държавата да може да си вземе дължимото.

 Знаете ли, към 2010 г., когато започнах работа в АПСК, имахме присъдени вземания по линия на следприватизационния контрол, възлизащи на близо 700 млн. лева. Както вече Ви обясних, 400 млн. лв. от тях са свързани със сделката за "Кремиковци". До този момент ние като агенция вече сме събрали 220 млн. лв., които са влезли в държавния бюджет. За останалите около 120 млн. лв. вземания имаме обезпечения с активи за около 60-70 млн. лв., за които ще направим всичко възможно да бъдат събрани в полза на държавата.

 Можете ли да посочите некоректни фирми, които не изпълняват задълженията си по силата на подписаните контракти.

 - Не ми се иска да бъда чак толкова конкретен, защото, назовавайки имена на фирми и приватизирани дружества, веднага ще предизвиквам негативни асоциации, защото го казвам в качеството си на изпълнителен директор на държавна агенция. В доста случаи това са действащи предприятия и дружества, на които най-малко аз бих искал да създавам лош имидж и да затруднявам търговската им дейност. Още повече че причините за едно или друго неизпълнение са различни и комплексни. Често става дума за събития години назад в миналото, понякога и държавни органи могат да бъдат упреквани за това. Но ако все пак искате да откриете информация по конкретна сделка - знаете, че ние на нашата интернет страница поддържаме публичен регистър на дейността ни по линия на следприватизационния контрол. Там има подробна информация за изпълнението на параметрите на всеки договор - ангажименти за инвестиции, трудова заетост и др., а също и начислени неустойки, предприети действия от наша страна, на водените дела. Въобще пълното досие на всяка сделка.

 Обществена тайна е, че водите десетки съдебни дела. Колко са те към този момент? Кои от тях са  приключени и с какъв резултат?

 - Знаете ли, това е най-трудната за обобщаване информация, защото повечето случаи се решават в съда - на първа, втора, а и на трета инстанция. Казусите са динамични и непрекъснато търпят развитие. Често при спечелено дело се завежда нова жалба, която спира всичко досега и целият процес започва отново. Обжалват се издадени изпълнителни листове. Често изгубени дела на първа инстанция се печелят на втора, а немалка част от тях се проточват и доста във времето.

в.Банкер