Държавата е на път да загуби 400 млн. лв. от сделката за „Кремиковци“

06.2.2015 г. 10:40

Въпрос: Г-н Караниколов, защо през миналата година изобщо не се говореше за приватизация?

Отговор: Както всяка година и през 2014 г. бяхме подготвили годишен план за работа на агенцията, включващ дружествата, които следва да се раздържавяват. Не знам поради какви причини обаче той нито бе приет, нито бе отхвърлен от предишното правителство. Министрите го обсъждаха веднъж, но до окончателно решение така и не се стигна. Последва серия от писма от принципалите, в които се твърдеше, че включените в плана техни ресорни дружества са от изключителна важност за страната и затова процедурите за приватизация трябва да се спрат. Така на практика се блокира целият процес. После дойде служебното правителство, изборите и годината отмина. До известна степен забавянето за приемането на плана ни за настоящата година се обуслови и от това, че трябваше да изчакаме разделянето на министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три и приемането на новите устройствени правилници на ведомствата, за да видим кое дружество към кое ново министерство е.

 

Въпрос: Кои са приоритетите в програмата ви за 2015 г.?

Отговор: Искам още в началото да подчертая, че всяко дружество, което не е в т.н. „забранителен списък“ подлежи на приватизация. Вече имаме писмо от министъра на финансите, в което той дава съгласие да се стартира продажбата на Българска фондова борса и Централен депозитар. Подобна процедура вече беше открита, имахме избран оценител, но заради съдебни дела, ще я прекратим и ще започнем нова. Надявам се това да стане до средата на годината. Трябва да отбележа, че ще бъдат направени две отделни приватизационни оценки – съответно на Фондовата борса и Централния депозитар, защото става дума за две отделни дружества. Принципалът ще реши дали те да бъдат продавани в пакет, или по отделно. Приватизацията на БДЖ „Товарни превози“ ЕООД също става задължителна част от нашата програма за 2015г., като за това имаме и писменото съгласие на транспортния министър. От дружествата, които са в патримониума на министерството на икономиката ще се продава НИТИ-Казанлък ЕАД. Готови сме веднага да стартираме тази процедура, като избраният метод за продажба ще бъде конкурс, защото кандидатите трябва да преминат процедура за индустриална сигурност, тъй като дружеството е от военно-промишления комплекс. Няма да приемаме ценови оферти под 3.5 млн. лв. Друго атрактивно дружество от нашата програма, което до момента не е предлагано за раздържавяване, е „Овча купел“ ЕООД. В плана ни за работа влиза още и „Монтажи“- ЕАД, чийто капитал е собственост на Държавната консолидационна кампания.

 

Що се отнася до „Пловдивския панаир“ АД имаме принципното съгласие от министъра на икономиката да стартираме и тази продажба на държавния дял в дружеството, който възлиза на малко над 49 %. Преди това обаче трябва да изготвим правен анализ и приватизационна оценка на този миноритарен пакет и съответно да определим неговата цена.

 

Има и дружества, за които нямаме съгласие от съответните министерства, но те са с открита процедура, защото не са в забранителния списък. Става дума за АДИС ЕООД, където са съсредоточени много дипломатически имоти. В този случай е въпрос на целесъобразност какъв подход ще се избере при раздържавяването - дали да се продава цялото дружество или обособени части от него. Още едно дружество, което попада в плана за работа на агенцията за тази година е „Аудио-видео „Орфей“ ЕАД, като в този случай предстоят разговори с министерството на културата за неговото бъдеще. Обсъжда се и евентуалната приватизация на миноритарния пакет от 30 % от „Български морски флот“ АД, който държавата притежава към момента. На този етап обаче тази сделка няма да залегне в плана ни, но това не пречи да се включи евентуално по-късно през годината. Ще продължим и с продажбата на имотите – частна държавна собственост с данъчна оценка над 10 000 лв.

 

Въпрос: Какво ще стане с „Кинтекс“ ЕАД?

Отговор: Дружеството е сред тези, за чието раздържавяване е необходима стретегия, приета от Министерски съвет и одобрена от парламента. Към момента „Кинтекс“ ЕАД изобщо не е предмет на разговор.

 

Въпрос: Човек остава с впечатление, че се продават фирми, които вече един път са били предлагани.

Отговор: Картината е пъстра, а причините са различни. При предишната процедура за БДЖ „Товарни превози“ ЕООД, например, се стигна до подаване на оферти. За „Овча купел“ ЕООД многократно изготвяхме оценки, но до реален старт на процедурата така и не се стигна, защото бяхме спирани от принципала. Да не забравяме и т.н. „забранителен списък“, в който има доста дружества, но агенцията не може да работи по тях. Предполагам, че и правителството, и парламента, рано или късно ще преразгледат своите позиции, относно всички налични държавни активи, попадащи в списъка на Приложение №1 към чл.3, ал.1 от ЗПСК.

 

Въпрос: Преди време работодателски организации излязоха с предложения дялове от кои държавни дружества да се приватизират, за да се подобри платежния баланс, какъв е вашият коментар на тази идея?

Отговор: Успях да проследя дебатите през последните дни около идеята на КРИБ и други асоциации за приватизация на миноритерни пакети от различни дружества, като дори се спомена за търгуване на фондовата борса на 20 – 25 % от БЕХ ЕАД. Нека първо да отбележим, че Българският енергиен холдинг е именно в този „забранителен списък“ и преди да започнем да говорим за каквато и да е приватизация трябва да има политическо решение това дружество да бъде извадено от там и след това да се търсят варианти за раздържавяване, пък било то и частично. Друго предложение бе да се включи и миноритарен пакет от „Българска банка за развитие“. Според сега действащото законодателство ние не можем да продаваме банки или дялове в банки. Освен това в самия закон за ББР има ограничения, кой може да бъде съакционер. Най-правилното действие според мен би било към всяко предложение да се подходи индивидуално, като преди това е задължително да се изработи цялостна визия за този процес и да има политическото решение за това раздържавяване.

 

Въпрос: Необходими ли за някакви законодателни промени, за да се улесни и ускори процесът на приватизация.

Отговор: По-голяма част от приватизацията вече е осъществена. Действащият до 2006г. закон, според мен обаче не е защитавал достатъчно добре държавния и обществен интерес. След 20 години натрупан опит, вече законовата рамка работи много добре, но ресурсът от дружества за приватизация е силно ограничен. Сега, когато определен купувач поеме даден ангажимент по приватизационен договор, нашата задача е да се убедим, че този ангажимент е обезпечен с активи или с пари. По-рано подобно задължение не е съществувало. Било е достатъчно да се платят 10 % от стойността на договора и той е влизал в сила.

 

Въпрос: Подреден ли е архивът на приватизацията?

Отговор: Голяма част от приватизационния процес в България бе извършена от ресорните министерства. Банките бяха продадени от БКК. Нашата задача е да контролираме изпълнението на следприватизационните задължения, но въпреки многократните ни писма до съответните ведомства не разполагаме с документацията за голяма част от сделките. До 2000 г. има големи пропуски в тази насока. При нас само в единия архив има 60 т. или 124 хиляди линейни метра документация, за чието съхранение също са необходими средства. За 2015 г. обаче очакваме приходите от следприватизационен контрол да са около 10 млн. лв.

 

Въпрос: Какви са проблемите при този контрол?

Отговор: Основният проблем са необезпечените договори. Типичен пример в това отношение е сделката за продажба на металургичния комбинат „Кремиковци“. Той бе продаден за един долар с поети ангажименти за около 400 млн. лв., които обаче са били без каквото и да е обезпечение. Просто тогава действащият закон не го е изисквал. След дълги съдебни спорове Агенция успя да си извади изпълнителни листове за тези 400 млн. лв., на колкото всъщност възлизат въпросните задължения, срещу купувача „Финметалс“. Реално обаче тази фирма има като актив само един терен, върху който има построена сграда на трето лице. А както и Вие знаете, ние не можем да посягаме на активи на „Кремиковци“, защото той в последствие е претърпял публична препродажба.

 

Въпрос: Изглежда държавата ще загуби 400 млн. лв.

Отговор: Най-вероятно да, но аз мога до го кажа едва , след като завърши процедурата по несъстоятелност на „Финметалс“. Малко вероятно е, но все пак теоретично е възможно, някой да налее пари там и впоследствие държавата да може да си ги вземе. Знаете ли, към 2010г., когато започнах работа в АПСК, имахме присъдени вземания по линия на следприватизационния контрол, възлизащи на близо 700 млн. лв. Както вече ви обясних 400 млн. лв. от тях са свързани със сделката за „Кремиковци“. До този момент ние като Агенция вече сме събрали 215 млн. лв., които са влезли в Държавния бюджет, а за останалите около 120 млн. лв. вземания имаме обезпечения с активи за около 60-70 млн. лв., за които ще направим всичко възможно да бъдат събрани от държавата.

 

сп. Life.bg