Емил Караниколов, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол: Стратегията за продажбата на ВМЗ-Сопот ще е готова на 20 август

15.8.2010 г. - Г-н Караниколов, отскоро вие сте изпълнителен директор на новата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Как приемате поста си?- Аз съм на този пост от 1 юни. Приемам отговорно ангажимента и доверието, което Министерският съвет ми е гласувал. Смятам, че и двамата ми колеги от изпълнителния съвет също са изключителни професионалисти – един юрист и един икономист. С тях за два месеца успяхме да се сработим и да изградим чудесен екип. За този период формирахме и единно виждане за това как трябва да продължат процесите на приватизация и следприватизационния контрол. Постигнахме съгласие и по най-важната ни цел - запазване и защита на обществения и държавния интерес. Важно е да подчертая и изключително конструктивния диалог, който водим с Надзорния съвет на агенцията.- Очертава се, че първата ви сделка ще е и тест за вашата работа, тъй като става дума за емблематичната приватизация на „Булгартабак холдинг“. Какви са очакванията ви?- За мен всъщност първият тест е да осъществим реалното обединяване на двете досега съществуващи агенции – за приватизация и следприватизационен контрол. Летните ваканционни месеци ни дадоха нужното време да съсредоточим вниманието си върху процеса на преструктуриране и вече сме на финалната права - имаме приет устройствен правилник, утвърден от Надзорния съвет и внесен в Министерския съвет. Паралелно с това продължава и работата върху предстоящите приватизационни процедури. Моето виждане е, че всяка една от тях е важна и подходът към нея ще е индивидуален. - И все пак – сделката за „Булгартабак“ предстои. Смятате ли, че прогнозата на икономическия министър Трайчо Трайков за приходи от тази сделка поне 100 млн. евро са реални?- Разбирам, че това е сделка, която е фокусирала обществения интерес през годините. До финализиране обаче така и не се стига. Ето защо ние трябва да подходим изключително внимателно към приватизационната продажба на холдинга. На този етап договорът с инвестиционния консултант „Ситигруп“ е подписан от Изпълнителния съвет и внесен за разглеждане в Надзорния съвет. Чакаме неговото решение. Що се отнася до очакванията за възможната цена на “Булгартабак”, аз се надявам, че можем да постигнем и по-добри ценови параметри от посочените от министър Трайков. Но сами разбирате, че в момента положението на пазара е доста неблагоприятно. Световната финансова криза направи инвеститорите консервативни и предпазливи, което доведе до сериозен отлив на свежи капитали от българския пазар. Това повлия отрицателно и на всички наши усилия за реализиране на приватизационни сделки от началото на годината. Като прибавим и активното предлагане на апетитни държавни предприятия през последните месеци в Гърция и Турция, съществува реална възможност големите инвеститори да се насочват и натам. Въпреки всичко ние ще работим за постигане на успешна сделка, дори за повече от 100 млн. евро, макар че конюнктурата на пазара е изключително трудна. - В момента няма реален договор с консултанта и той не работи по сделката?- Реално няма, но от проведените разговори със “Ситигруп” стана ясно, че екипът им извършва предварителни маркетингови проучвания. Според тях на този етап има индикативен интерес към холдинга. - Докъде стигна приватизацията на ВМЗ-Сопот, за която непрекъснато се говори, но няма реални действия? - Преди около месец се запознахме със стратегията за приватизацията на ВМЗ-Сопот. Оказа се, че според нея реално не се дава възможност в приватизацията на дружеството да участват български инвеститори. Това за нас не беше приемливо, затова с една заповед на министъра на икономиката беше назначена работна група със задължение да актуализира стратегията. Срокът за това е 20 август, а аз съм председател на работната група. Ние вече изготвихме нашите предложения и ги изпратихме за съгласуване в ДАНС и МВР. Така че ще спазим определения срок. Знаете, че след това тя ще бъде внесена за разглеждане и одобрение в Министерския съвет и Народното събрание. След като и парламентът я одобри, започваме активна работа и по тази сделка.- Какви са вашите очаквания по отношение на предприятията от забранителния списък? Кога според вас дружества от него ще влязат в ресурса на агенцията?- С колегите от Изпълнителния съвет се запознахме с дружествата, които са включени в списъка към Приложение 1 от ЗПСК. Започнали сме предварителни разговори с различните министерства за кои от техните дружества е удачно да бъдат извадени от него. Вече имаме напредък с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Оттам са дали съгласие за изваждане на няколко дружества. Не искам обаче да коментирам, преди да са взети окончателните решения. Знаете, че след правителството тази стъпка трябва да бъде одобрена и от Народното събрание. - Обикновено при такива действия се създава конфликт на интереси между ведомствата и приватизационната агенция, тъй като тези предприятия вече няма да са пряко подчинени на министрите. Често подобни предприятия, въпреки че са в забранителния списък за приватизация, се оказват частни в един момент – пример за това е Пловдивският панаир. Сега как стоят нещата?- Радвам се, че работим в пълен синхрон с всички министри. Дори мога да кажа, че те оценяват високо необходимостта от подобни разговори и актуализацията на т.нар. забранителен списък. Например в момента преговаряме за възможността да извадим от списъка “Индустриална зона - Свиленград”. Смятам, че и самите министерства са заинтересовани от изваждането на предприятия и бъдещата им приватизация. Те съзнават, че тези дружества носят само загуби на държавата. Приходите са много по-малко от разходите им. Ако дадено дружество е работещо, бих разбрал нуждата дадено предприятие да се запази като държавно и да се получават приходи от дейността му. Но когато това е свързано само с разходи, по-добре е държавата да се освободи от него.- Кои ще са най-интересните приватизационни сделки за предприятия от този списък?- За мен има доста интересни дружества, но засега ще се въздържа да бъда по-конкретен. - Какви са конкретните ви планове за приватизация през тази година извън известните вече миноритарни дялове от предприятия?- Един от основните ни приоритети, разбира се, е „Булгартабак холдинг“, но предвид процедурата и сроковете сделката ще продължи и през следващата 2011 г. Също така и миноритарните дялове на електроразпределителните дружества в Североизточна България, където мажоритарен собственик е немската компания ЕОН. Имаме писмо от Министерството на икономиката, че 33-процентният дял ще бъде апортиран в Държавната консолидационна компания и се предвижда да бъдат продадени чрез борсата. Сроковете по тази процедура са обаче такива, че дори най-оптимистичните прогнози са за приключване на сделката едва в началото на следващата година. - Досега Агенцията за следприватизационен контрол доказа своята неефективност, най-малкото защото всяко нейно решение трябваше да бъде потвърдено от съда. Когато обаче купувачът е извън страната, това води до многогодишни съдебни битки. Как смятате да оптимизирате контрола по спазване на приватизационните ангажименти от страна на купувачите?- На този етап дейността е оптимизирана с изменението на закона от 5 март тази година, което дава възможност на АПСК да ипотекира имущество както на купувача, така и на самото предприятие. Имаме възможност да налагаме ипотека като защитна мярка. - Но в момента собственикът на БТК разпродава имоти?- Да, защото ние не сме привилегирован кредитор. Върху почти цялото имущество на БТК има учреден особен залог. Изключвам 2-3 имота, които ние сме ипотекирали. - В чия полза е този залог? - Не мога да кажа. Но държавата ще си изземе евентуално някакви пари, след като бъде удовлетворен първият кредитор, а това не сме ние. Контролът по сделките в миналото не е бил достатъчно добър, защото купувачите се научиха да използват вратичките в закона. Не казвам, че те са некоректни или не – просто използват възможностите, които им дава законодателството. Обикновено те си прехвърлят всички активи и остава едно кухо дружество - купувач. Нашите претенции са именно към него. Съдът ни признава всички искове, но реално ние няма какво да вземем. Заради това в момента правим анализ какви са приходите, които ще можем да съберем след такива съдебни решения. Имаме и изпълнителни листове. Дали сме ги на частни и на държавни съдебни изпълнители, но колегите вдигат рамене и казват: „Разберете ни, просто няма какво да съберем!“Затова сегашният механизъм, който прие Народното събрание, е работещ, той е превантивна мярка за защита на държавния и обществения интерес.

Работим в много добър синхрон с министрите, за да извадим предприятия от забранителния списък

в. "Класа"