Тодор Николов: Очакваме 35 предприятия да се извадят от забранителния списък

14.2.2008 г. Г-н Николов, на какъв етап е процедурата за продажба на БМФ? Ще може ли Агенцията за приватизация (АП) да спази обявените срокове?- Агенцията е в състояние да спази сроковете, които сме си поставили за тази процедура, но до голяма степен това е двустранен въпрос. Това зависи от готовността на консорциума „Кей Джи меритайм шипинг“ и до голяма степен от окончателната му оферта като цена, а също и като инвестиционна програма, която ще предложи. Т.е. от гледна точка на инвеститора позицията му по отношение на цялостния проект не приключва със сделката, а започва с нея. Предстои да видим какви са намеренията на купувача на 19 февруари.Каква е съдбата на сделката за ТЕЦ „Бобов дол“?- Гръцката компания РРС продължава да оспорва решението на АП да прекрати процедурата, въпреки че на първа инстанция има решение на съда, че е прекратена правилно и в съответствие със законовите изисквания.Сделката за ТЕЦ „Бобов дол“ като че ли се оформя като една от най-сложните, винаги съпътствана от социално напрежение. При предишни процедури синдикатите твърдяха, че ТЕЦ-ът и мините трябва да бъдат приватизирани с концесия едновременно. Възможно ли е? - В различни периоди е било възможно да се реализират различни приватизационни сделки, включително и когато се продават в пакет централата и мините. Но към този момент подобен сценарий е много трудно изпълним.Защо?- Имаме сключен договор за наем на мините (с фирма „Ораново“ - б.а.), който не е изтекъл и не е прекратен. От друга страна, на наемателя е предоставена концесия, така че от тази позиция продажба на мините е много трудно да се реализира. Всеки, който купи само мината, но без ТЕЦ-а, не може да има гарантирана възвращаемост. Що се отнася до социалното напрежение, то възниква вследствие на работещите в мините и собствениците, че евентуалният инвеститор може да не сключи договор за изкупуване за бъдещи периоди и в обеми, достатъчни за възпроизводство на мините. Това ще наруши икономическия интерес на собствениците, а на миньорите – статута им.Българските въгледобивни фирми с шанс да купят „Бобов дол“?- От тази гледна точка обмисляме при бъдеща процедура да дадем възможност на българските въгледобивни дружества да участват в тази процедура. Надяваме се, че това е по-добрият подход, отколкото да конструираме сделка, при която да налагаме схема за изкупуване на българските въглища. Моят досегашен опит сочи, че това не би било достатъчно, за да се възприема за надеждна гаранция за въгледобива у нас. Защо в такъв случай да не дадем възможност на тези, които са заинтересовани, да участват?! Въпросът е да се стигне до сделка, в която са защитени интересите и на държавата, и на миньорите, и на въгледобивните предприятия, както и на ТЕЦ-а, който трябва да продължи да работи. Надявам се да постигнем успех. Когато отчитахте работата на АП за 2007 г., лансирахте идеята миноритарни пакети от фирмите да могат да се плащат изцяло в компенсаторни инструменти. На какъв етап е тя, срещате ли разбиране във ведомствата?- До този момент – да, срещаме разбиране. Убеден съм, че ще се стигне до одобрение и от страна на Министерския съвет. Аргументите ни са достатъчно ясни и затова смятам, че не може да има сериозни възражения. Това предложение обаче засяга единствено миноритарни пакети. Отчитаме, че интересът към тях не е достатъчно голям. Бихме искали с едно такова предложение да ги направим по-атрактивни, а и да се реализират част от компенсаторните инструменти. Наясно сме, че това не е решението на проблема с компенсаторните инструменти. Многократно сме заявявали, че АП не разполага с достатъчно предприятия за приватизация, за да бъдат усвоени всички компенсаторни книжа.Очакваме решение на правителството до месец-два, тъй като има дружества от всички министерства, а и съгласувателната процедура е сложна.От миналата година натрапчиво се твърди, че ще бъдат вадени предприятия от т. нар. забранителен списък. Какви са настроенията в тази посока?- Нашата позиция е, че дружества, които вече не изпълняват функции, свързани със сигурността на държавата, не са структуроопределящи или пък вече нямат важна социална роля, което налага пряк контрол и намеса на държавата, би следвало да бъдат приватизирани. Но, разбира се, подобно решение и анализ ще трябва да се направи в Министерския съвет. Да не забравяме, че обсъждане на този списък няма от много дълго време.Да, но компаниите в него с всеки следващ мандат се увеличават.- Положително е, че този въпрос се дискутира. По наша информация работната група е приключила работа. Сега списъкът е въпрос на финални анализи и решения. Ние знаем какво се обсъжда в министерствата, но на този етап не смятаме за редно да коментираме. Предстои разглеждането на промените на приватизационния закон в комисиите на Народното събрание. Там ще стане по-ясно какъв брой фирми ще излязат от списъка. Очакваме безмитните зони да бъдат извадени от списъка и да бъдат предложени за приватизация, тъй като с влизането ни в ЕС те промениха функциите си. В същото време сме убедени, че те са добро място за развитие на промишлени паркове, на нови предприятия, складови бази и т.н. Те междувременно не са ли станали вече частни?- При предишните промени в закона имаше текст, който даваше възможност продажбата на обособени части или на активи от дружества, обявени за приватизация, да се подчинява на принципите в приватизационния закон. В закона е казано много ясно как това става със съгласието на принципала и с разрешение от Агенцията за приватизация. Аз смятам, че това е добър механизъм и смятам, че по този начин трябва да се подходи към всички държавни структури. Може би, ако има подобни записи в Закона за приватизация или в Закона за държавната собственост, много по-малко ще са случаите, които цитирате.При предстоящата промяна в списъка с колко очаквате да се увеличат предприятията за приватизация?- Очакваме ресурсът ни да се увеличи с около 25-35 предприятия.Каква ще е съдбата на компаниите, които са от национално значение за икономиката? Части от тях вече са продадени – например ЕРП-тата.- По отношение на този списък през 2008 г. ние ще работим основно по стратегията и началото на процедурата за приватизация на ВМЗ -Сопот, разработваме и стратегия за „Кинтекс“. В забранителния списък е включен и „Тератон“, но направихме предложение да бъде изваден. Но там е „Булгартабак“. Мисля, че няма други дружества, за които се налага стратегия. Но в забранителния списък има предприятия, за които се налага. Визирам фирмите в проектите за магистрала „Тракия“ и за петролопровода Бургас – Александруполис. Ако установим, че дружества, които се изваждат от забранителния списък, продължават участието си в такива проекти, тогава задължително трябва да има стратегия. За да е ясно по какъв начин тези права ще бъдат прехвърлени към държавата, тъй като не допускам те да са част от приватизационната процедура. Борсата в момента предлага само закрити аукциониНяма пречка да се използва като метод за приватизация продажбата на БФБ. Борсовият пазар е един от най-добрите инструменти за продажба, но не във всички случаи. Когато трябва да се защитят социални въпроси или да се поемат ангажименти за инвестиционна програма, или има натрупани публични задължения, методът за продажба през борсата не е най-добрият. Той не може да защити интереса на държавата или на работещите, тъй като не се сключва договор, в който ангажиментите са разписани. Добър е, защото е прозрачен и постига цени на чисто пазарен принцип, когато търсим висока цена. Подходящи за борсата са публичните дружества, но вече нямаме в ресурса си такива. От друга страна, механизмите за продажба там са закрити аукциони. Това прави този метод не толкова добър, колкото търговете с явно наддаване. Ако в правилника за работа на БФБ се направят промени, които да ги разрешават, още следващата година бихме могли да предложим 10 или 15 за продажба през борсата.

в."Класа"

Стела Ненкова