Сделката за БМФ няма да е лека

13.10.2007 г. Г-н Николов, преди дни изтече срокът за подаване на документи за участие в приватизацията на БМФ. И въпреки че 23 компании проявиха интерес към процедурата, едва три продължават напред. Как да си обясним този факт и не смятате ли, че намалялата конкуренция ще се отрази негативно на продажбата на параходството? - Това показва, че стратегията за раздържавяването на флота е сериозен документ, който поставя много високи изисквания както към профила на инвеститорите, така и към ангажиментите им след приключването на приватизацията. Не са много компаниите, които могат да направят бизнес план за развитието на дружеството през следващите десет години и в същото време да притежават финансов ресурс и капацитет да го реализират. Обяснявам си решението на част от кандидатите да не участват в процедурата с различните им виждания за проекта - може би някои са се интересували само от корабите на БМФ и не са били готови да поемат сериозни ангажименти. Но позицията на Министерския съвет и парламента бе ясна - България иска надежден инвеститор, който да гарантира, че параходството ще продължава да работи успешно и да запазва пазарния си дял, ще е с обновен флот, който ще му гарантира конкурентоспособност, независимо от промените на международния пазар. Колкото до конкуренцията, за подобна голяма сделка трима участници са напълно достатъчни, стига да са сериозни. Ще ви отговоря и по друг начин - понякога не трима, а петима претенденти не са гаранция, че ще се стигне до добър краен баланс между цена, инвестиции и социални ангажименти. Ние търсим надеждни партньори, целите ни са сериозни и сделката съвсем няма да е лека.Защо смятате така?- Това е единствената голяма компания в морското корабоплаване и търговския флот и не можем да си позволим грешка. Ако продажбата е успешна, вероятно коментари няма да има, но ако не стане така, това ще се отрази директно върху семействата на моряците и косвено на редица фирми, свързани с БМФ. Ще засегне икономиката на страната и най-вече Варненския регион. Имаше обвинения от кандидати, че времето, което Агенцията за приватизация е отпуснала, за да се направи финансова, правна и икономическа оценка на предприятието, е твърде кратко и поради тази причина е трудно да се привлекат големите банки да кредитират подобна сделка...- Мисля, че тези обвинения са несериозни. И ще се аргументирам. Решението за начало на приватизационната процедура е от 21 юни тази година. Много преди това бе приета стратегията и АП чрез сайта си предостави информация за нея на български и английски език. Допълнително дадохме и детайлни сведения за БМФ и очакваните срокове за процедурата. Имаше и достатъчно публични обсъждания и коментари в медиите, така че всички, които са се интересували от компанията, са разполагали с предварителна информация. Аз твърдя, че участниците със сериозни намерения са имали поне два месеца и половина да си закупят документацията. И въпреки всичко, заради подобни обвинения, ние удължихме срока до 24 септември. Като че ли единствената въпросителна около тримата кандидати за параходството е регистрираният в България консорциум "Кей джи Маритайм Шипинг", където стратегически инвеститор е германският чартьор Маrtrade Shipping Transport. Имате ли вече информация за участниците в него и как е разпределен капиталът между тях? - Важното за мен е, че стратегическият инвеститор е фирма с голям опит в морския бизнес. А българският участник е финансова компания, която е реализирала успешно проекти в различни сфери на българската икономика - "Адванс пропъртис". Нека да се спрем и на някои други теми. Окончателно ли пропадна възможността да има сделка с гръцката "Пи Пи Си" за ТЕЦ "Бобов дол"? И не се ли опасявате, че при нов търг цената от 71 млн. евро, договорена при предишната процедура, няма да може да се постигне? - Наистина съжалявам, че не можахме да постигнем съгласие, но ясно показах с действията си, че искам да приключим сделката. При малко по-голяма готовност на гръцката компания да поеме определени рискове можеше всичко да завърши успешно. Цената беше добра, но непреодолимата пречка се оказа изпълнението на ангажиментите по комплексното разрешително, т.е. екологичните аспекти от дейността на централата. Те очакваха да няма нива на вредни емисии, с които да се съобразяват. С други думи, да не се следи нивото на замърсяване, което означаваше промяна на разрешителното. За да се понижат емисиите по наши изчисления, трябва да се инвестират между 20 и 40 млн. евро, които "Пи Пи Си" не бяха предвидили в офертата си. И тъй като съществуващата процедура не позволява да се намали цената за сметка на инвестиционната програма, мисля, че това направи неприемлив проекта. Все пак ние предложихме механизъм държавата да компенсира за определен период от време всички санкции, които ще бъдат налагани на ТЕЦ "Бобов дол", и по този начин да дадем на инвеститора възможност да изгради различни инсталации за намаляване на вредните емисии, без да бъде ощетяван финансово. Това бе максимумът, който можехме да направим, но сделката за "Бобов дол" се оказа рекордьор по срокове в негативния смисъл. Приключихте с продажбата на "Топлофикация Русе" срещу 85.1 млн. евро. Не са ли смущаващи намеренията на "Холдинг Словенске електрарне" да продаде сега 49% от акциите на топлоцентралата на търг? - Притеснява ме и откровено ще ви кажа, че знаехме за това преди подписването на окончателния договор. За мен не е нормален подобен подход, тъй като за тези сделки търсим стратегически инвеститори. Но за нас стана ясно, че те изпитват затруднения с разрешенията, необходими им от словенските министерства на финансите и на икономиката за ползване на банкови кредити, които са оценили офертата им за висока. Затова са поискали да се намали рискът по сделката чрез търсене на партньори. Ние настоявахме, ако се стигне до продажба на миноритарния пакет и цената е по-висока от достиганата за акция в преговорите с АП, 50% от нея да бъде в полза на българската държава. Водихме много тежки разговори, осъзнавайки, че нямаме законово основание за претенции, но в крайна сметка не успяхме да постигнем съгласие със "Словенске електрарне". На един етап почти бяхме се споразумели, но ни бяха отправени насрещни искания, свързани с възможността да няма последващ контрол върху приватизационния договор. Съжалявам само, че можеше да постигнем малко по-висока цена, но нямахме достатъчно инструменти, с които да ги постигнем. Преди около две седмици кабинетът одобри сключването на спогодба по международното арбитражно дело, заведено срещу България за продажбата на ЕРП "Слънчев бряг" на EVN. В подписания през 2004-а приватизационен договор с австрийците за електроразпределенията в Югоизточна България бе записано, че те ще придобият и ЕРП-то в курортния комплекс срещу близо 21 млн. лв., но миноритарните собственици поискаха далеч по-висока цена от 37 млн. лева. Какво в крайна сметка се договориха двете страни? Кой и с какви пари ще компенсира разликата?- Трябва да ви кажа, че австрийската компания бе в по-силната позиция, тъй като със заведеното дело можеше да докаже своята теза и страната ни трябваше да плати неустойка от 70 млн. лева. Ето защо смятам, че единственото разумно предложение бе разликата в цената да е за сметка на приватизационната сделка за "Електроразпределение Пловдив" и "Електроразпределение Стара Загора", чрез парите, блокирани в доверителната сметка. Така не е ощетен нито бюджетът, нито миноритарните собственици на ЕРП "Слънчев бряг". Искам да изразя позитивното си отношение към EVN, тъй като те спокойно можеха да ни осъдят, да си вземат неустойката и спокойно да се договорят с миноритарните акционери дори за по-висока цена, като пак щяха да им останат свободни средства. Идва ли краят на приватизацията в България, след като през последните няколко години броят на сделките чувствително намаля? Кои, освен морския флот, ще са приоритетните проекти на АП в близко бъдеще? - Нашият екип е поел ангажимент да приключи приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол" и "Топлофикация Перник". "ВМЗ Сопот" също е сред сериозните проекти, но все още не сме започнали обсъждането на стратегия и е твърде рано да се говори за това предприятие. Ако обаче завършим сделките, които казах, България ще е приключила ангажиментите си за приватизация, поети още през 1995 година. Нормално е да се твърди, че процесът е в заключителна фаза. Преди година заявихте, че ръководената от вас агенция е готова да продава и дружества от забранителния списък за приватизация. Заставате ли зад тази позиция и сега? - Убеден съм, че екипът ни може да реализира проекти, които са в забранителния списък. Но този въпрос е изцяло в компетенциите на парламента и Министерския съвет. Ние сме реалисти и не защитаваме становището, че всичко трябва да се приватизира. Напротив - структуроопределящи дружества като АЕЦ "Козлодуй", НЕК и "Булгаргаз" би следвало да продължават да гарантират енергийната независимост на страната. Разбира се, не изключвам възможността части от тези компании да се приватизират или пакети от акции да се листват на българската или на международните борси. Така ще може да се финансират големи проекти, включително и изграждането на АЕЦ "Белене". Защо намаляха приватизационните сделки, при които част от акциите на дружествата се пускат на борсата? - Сегашният ни подход е да търсим продажбата на мажоритарни дялове, достигащи понякога дори до 100%, тъй като останалите в държавата миноритарни пакети не са толкова търсени. Естествено, за част от тях има потенциал - например тези в електроразпределителните дружества ще предизвикат доста сериозен интерес ако бъдат пуснати. Но този въпрос ще е актуален след 2008-а, когато изтича забраната за продажбата им. Колкото до миноритарни пакети от по-малки фирми, с продажбата им може да предизвикаме обратен ефект и да намалим цената на мажоритарния дял. Засега правим всичко възможно с материала, с който разполагаме.

Тодор Николов изпълнителен директор на Агенцията за приватизация, пред в."БАНКЕРЪ"

в."Банкер"

Стефан Савов