Тодор Николов: Продажба на "Булгартабак" през борсата не е на дневен ред

23.3.2009 г. Как се продават държавни предприятия по време на криза и какво се случва с последните сделки, сключени от Агенцията за приватизацията - по тези въпроси потърсихме за разговор с председателя на агенцията Тодор Николов.Г-н Николов, с какви мотиви подкрепихте промените в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, които позволяват купувачите да разсрочват задължения по приватизационните договори, както и неустойки? - Тези промени в закона не са планирани. Те са част от антикризисните мерки и така бяха мотивирани. Съвсем логично е при такава сериозна криза, която се задълбочава, някои от българските предприятия да изпитват сериозни затруднения. Логично е там, където държавата има инструментариум, да се създадат по-благоприятни условия за работа. Така ще може да се гарантира основното - да се запазят производства и работни места или да се ограничат съкращенията, така че да излезем в по-добро състояние от кризата в сравнение с други държави.Ясно е, че има приватизационни договори, при които фирмите срещат затруднения да изпълняват задълженията си. Предложението на вносителите на законопроекта е за работещите дружества да се даде възможност на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) да разсрочва, от една страна, изпълнението на инвестиционните задължения, а от друга страна, плащанията по неустойки по вече присъдени вземания в полза на държавата. Разсрочването на задълженията за инвестиции ще може да се извършва единствено след решение на Министерския съвет. За нас е нормално да подкрепим подобно предложение, защото целта на Агенцията за приватизация (АП) е не само сделките да са успешни като текущи параметри, а и като потенциал за стабилно развитие на дружествата след това. Според мен няма опасност това да създаде предпоставки в бъдеще за предоговаряне на съществени условия по договорите.Осъдените фирми не са изпълнили приватизационните си задължения още преди да започне кризата. Доколко е честно да бъдат разсрочвани задълженията им?- Това е съвсем резонен въпрос. Категоричната ми позиция е, че не би следвало да се толерира неизпълнение. Според мен тук става дума за възможност да се съберат тези вземания. Агенцията формално постига целта си още след приключване на съдебните процедури. По същество обаче не се стига до плащане заради невъзможност. Когато има възможност тези суми да бъдат платени, но не веднага и изцяло, тогава е по-добре да се допусне разсрочване на плащанията. В противен случай би се стигнало до обявяване в несъстоятелност на работещи предприятия.Приватизираната през миналата година компания "Български морски флот" (БМФ) планира да съкрати голяма част от плавателния си състав. Бройката е параметър в приватизационния договор - как ще коментирате съкращенията и ще може ли дружеството да се възползва от възможността да разсрочи приватизационните си задължения?- И към днешна дата съм убеден, че тази сделка е една от най-успешните в целия приватизационен процес на България. За съжаление много бързо се промени международната конюнктура, при друго развитие на процедурата може би днес нямаше да говорим за съкращения. Но още докато подготвяхме приватизацията прогнозирахме, че след средата на 2009 г. и началото на 2010 г. се очаква обръщане на трендовете и негативно развитие на фрахтовия пазар точно там, където оперира БМФ. За съжаление финансовата криза ускори тези процеси и изтегли много напред във времето обръщането на пазара. БМФ е в най-рисковата група и скоро след приватизационната сделка това се усети, голяма част от корабите много трудно намираха работа.Според приватизационния договор има точно определени параметри за социална защита, насочени към плавателния състав, за който имаме разписани цифри по години. Ако има неизпълнение, то очевидно ще има и санкции. Не трябва да забравяме, че сделката за БМФ представляваше директен приход в бюджета, който не беше само заявен по време на процедурите, а реално платен. Постигнахме цена от около половин милиард долара, докато към днешна дата подобни компании се търгуват на около една трета от тази стойност.При сделката с ТЕЦ "Бобов дол" през 2008 г. обаче беше постигната по-ниска цена от тази, договорена с гръцката компания РРС две години по-рано - 100 млн. лева срещу 70 млн. евро? - Може би е време да коментирам и този въпрос. За мен да се прави съпоставка между двете цени е правилно, ако се отчетат всички условия по сделката. Обществеността не знае, че преди да стигнем до решение да прекратим сделката с РРС, АП покани гръцката компания да парафира проекта за приватизационен договор, но те отказаха. В този проект са определени много ясно параметрите на договора. В резултат на тягостните преговори, проточили се седем месеца, се стигна до искане размерът на доверителната сметка по сделката да бъде увеличен. Приехме като краен компромис 30% от цената и прекратихме преговорите, когато стана ясно, че РРС искат 100% отговорност на българската държава при проблеми, свързани с екологията. Това предложение можеше да доведе до сделка за 1 евро, ако беше прието от агенцията. Тоест в резултат на допълнителните условия реалната цена за теца трябва да бъде намалена, тъй като държавата би изплащала всички санкции, наложени на "Бобов дол".А сега какви ангажименти е поел новият собственик? - Сега размерът на доверителната сметка е значително намален и възлиза на 5 млн. лв. Така че в крайна сметка цената е почти същата. В допълнение, за да се реши комплексно проблемът с инвестициите в екологосъобразна технология, сме задължили новия купувач да поеме ангажимента за 35 млн. евро инвестиции. В предишния договор това въобще не е било елемент на процедурата.Кой управляваше "Бобов дол" от сключването на сделката в средата на миналата година до плащането на цената в началото на тази? - Почти всички инвеститори поставят условието за наличие на контрол върху действията на мениджмънта при сделки с дълъг преговорен процес или при които има дълъг период между парафиране на договора и реалното приключване. Това е преходен период, през който и двете страни искат да имат паритет на контрол. При подобни сделки се въвежда функцията на прокурист или наблюдател, но той не може да вземе самостоятелно решение без съгласието и на двете страни.Възможно ли е в такъв случай цената на теца да бъде платена от печалбата му през периода?- Подобни спекулативни коментари са неиздържани икономически. Ако някой смята, че инвестиция от подобен мащаб може да бъде възстановена в рамките на няколко месеца, то очевидно говорим с хора, които нямат абсолютно никаква ориентация за реалностите в икономиката. Още повече че става дума за преходен период, когато не може да се допусне еднолично решение от страна на инвеститор, който все още не е платил цената и не е влязъл във владение.В крайна сметка през 2008 г. АП си беше поставила като приоритет двете сделки - БМФ и ТЕЦ "Бобов дол", и постигнатите резултати по отношение на тези две продажби са безспорни - повече от 0.5 млрд. лева постъпления в бюджета на държавата.А какви са приоритетите на агенцията за тази година? - Подходът ни е доста по-умерен. Отчитаме всички проблеми в резултат на неблагоприятните финансово-икономически процеси в цял свят. Извели сме като приоритет сделката за "Булгартабак холдинг" и при възможност продажбата на ВМЗ - Сопот. По отношение на "Булгартабак" същинската процедура може да започне в рамките на следващия месец, а за Вазовските машиностроителни заводи първо Министерският съвет, а след това и Народното събрание трябва да приемат стратегията. Очаквам сделката за военното дружество да се развива при следващото управление.Бившият изпълнителен директор на ВМЗ - Сопот, Иван Иванов твърдеше, че икономически интереси пречат на развитието на компанията. Така ли е и докъде е стигнала стратегията за приватизация на дружеството?- Стратегията беше разработена преди една година и моята информация е, че в момента тече процес на съгласуването й. По отношение на интересите нямам такава информация и не бих могъл да коментирам. Позицията ни е, че приватизацията в този случай е необходима. С предишния мениджмънт имахме конструктивен диалог и според мен не се пречеше на приватизацията. Напротив, успяхме да реализираме скромна програма, аналог на преструктуриране. Чрез АП бяха реализирани по-малки сделки за обособени части от дружеството. Все още има обекти, които и до този момент не са приватизирани, например незавършеният хотел на ВМЗ в центъра на Сопот. За съжаление няма интерес към него. ВМЗ има доста сериозни трудности и задължения, наследени с годините. В същото време това е един завод, който има и продължава да има много сериозен потенциал, но най-важното е, че осигурява заетост на голяма част от активното население в града. Задължително тяхната социална защита трябва да влезе като елемент в условията, при които ще се приватизира дружеството.Какви са очакванията ви за "Булгартабак", наистина ли се смята, че продажбата му може да стане преди изборите след поредицата от провали повече от десетилетие? - Към "Булгартабак" във времето е имало интерес, имало е и периоди, в които българската държава е можела да постигне много по-добър краен резултат. Тогава големите компании, които определят сектора в международен мащаб, не бяха направили инвестиции в нашия регион. Сега ситуацията е друга след приватизацията на подобни фабрики и в Сърбия, и в Румъния, наскоро и в Турция. Стратегически тези компании са определили целите си за развитие на Балканите.АП ще трябва да осъществява процедурата по продажбата, първо, при по-слаб интерес. Вторият негативен фактор е кризата, която доведе до обезценяване на дружества и на активи. Третият фактор, който също не влияе благоприятно, е, че след продажбата на дъщерни дружества на холдинга през последните години се създаде и вътрешна конкуренция. Четвърти отрицателен фактор за бъдещата приватизация е доста по-агресивната пазарна политика на чуждите дружества, което доведе до намаляване на пазарния дял на "Булгартабак" от 90% през 2006 г. до около 60 на сто сега. Очевидно е, че отлагането на приватизацията оттук нататък няма да е в интерес на българската държава. Делът на компанията ще продължава да спада.Има ли вече изявен интерес към "Булгартабак"? - Все още не, предполагам, че всички кандидати ще са предпазливи. Те ще искат да видят, че наистина започва приватизацията и че има решение за стартиране на процедурата. Все пак се надяваме, че големите компании ще проявят интерес към "Булгартабак", особено онези, които не са стъпили в региона. За съжаление тези дружества са малко.Склонни ли сте да продавате холдинга през фондовата борса, ако не се появят кандидати за дружеството? - По принцип не съм склонен да разглеждам тази хипотеза - продажба на всяка цена без значение кой е купувачът. Аз се съмнявам, че дори ще се стигне до такава възможност, защото в разгара на предизборната компания продажба на "Булгартабак" през борсата, за да се продаде на всяка цена, няма да е приемливо. На този етап борсата не стои на дневен ред. Целта към момента ни е да се постигне приемлива цена, да се гарантират и определени условия, свързани със социалните ангажименти на компанията и бъдещето й развитие. През борсата може да участва всеки, дори офшорни дружества. Освен това не може да се сключват договори със следприватизационни ангажименти, което е неприемливо за сделка от ранга на "Булгартабак холдинг".Какво става с "Топлофикация София", тя не е сред приоритетите ви през тази година? - За тази година изрично сме подчертали, че има потенциал или резерв, който може да увеличи приходите от приватизация с нови 0.5 млрд. лв. И това може да стане, ако се вземе решение за приватизация на "Топлофикация София" и на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества. Позицията ни е ясна, защитавали сме тезата, че е по-правилно да се приватизира "Топлофикация София" като цяло. Дори обърнахме внимание, че след средата на 2008 г., когато беше очевидно, че и в Европа, и в Америка кризата е изключително сериозна, единственото дружество, за което бяха препотвърдени интересите и намеренията на инвеститорите, беше именно софийската топлофикация. Нещо повече, ставаше въпрос за едни от най-големите и надеждни енергийни компании в Европа. Според нас беше правилно този потенциал да се използва. Това би решило доста от проблемите, които стоят пред мениджмънта на дружеството. Би осигурило инвестиции за повишаване на ефективността, включително и инвестиции в когенерация, а оттам и възможността за нормално възпроизводство на дружеството, тъй като към днешна дата това също е проблем. Свидетели сме как във Варна с новите собственици се постигнаха много добри резултати и то за кратък период от време. При сегашния модел текущите задължения на "Топлофикация София" се плащат от всички нас чрез бюджета. Мисля си, че луксът дружеството да бъде държавна собственост струва около 0.5 млрд. лв. към момента. В тази сума не включваме инвестициите, които трябва да направи всеки нов собственик, за да повиши своята ефективност.Значи чакаме решение на министерството на икономиката? - Да.Един от сериозните проблеми в момента е големият брой компенсаторни инструменти в обръщение. Може ли тяхната реализация да се осъществи чрез приватизационния процес? - В резултат на добрата ни работа през миналата година изпълнихме 99% от целите, които България си е поставила в началото на приватизационния процес. Тази цифра формира около 65% от държавните предприятия и активи към 1995 г., когато е определена задачата. Това означава, че АП има много малки като обем проекти, като изключим "Булгартабак холдинг" и ВМЗ. Стойността на всички ресурси на агенцията е несъпоставима с наличните в момента компенсаторни инструменти. Прекалено наивно е да се смята, че решение на въпроса с компенсаторките може да се постигне единствено с инструментариума на АП. Трябва да се търсят и други възможности. Такива решения са покупка на земи от държавния фонд, които да се плащат с компенсаторни инструменти например.Дори да предложим всички сериозни предприятия като Булгартабак", ВМЗ и "Топлофикация София", не може да се занулят компенсаторните инструменти. Неприемливо е всички компании да се плащат само с непарични средства, особено през тази година, когато ще забележим колко е важно да има реални плащания към бюджета.Решаването на проблема с компенсаторните инструменти минава през ограничаването на издаването на нови, за да може да се определи общият номинал, който ще бъде в обращение и за който трябва да се намери решение.

в."Дневник"

Цветелина Катанска