Емил Караниколов: Текстът, оспорван от омбудсмана, гарантира приходите от контрола

23.9.2010 г. Г-н Караниколов, ще има ли и какви промени в структурата на новата обединена агенция за приватизация и следприватизационен контрол?- Вече има изготвена нова структура, брой хора и е внесен устройствен правилник в Министерския съвет. Наяве излезе проблемът с дублирането на някои от функциите до момента – две общи администрации, което неизбежно ще доведе до съкращения. Няма как да има двама главни секретари, двама главни счетоводители и т.н. Благодаря за разбирането от страна на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), което подкрепи стремежа ни да запазим специализираната си администрация.Една от основните трудности пред агенцията за следприватизационен контрол беше събирането на вземанията. Имате ли план как да ускорите този процес?- От март действа текст в закона за приватизация и следприватизационен контрол, който дава възможност на агенцията, защитавайки държавните и обществените интереси, да ипотекира имуществото както на купувача, така и на приватизираното дружество. Това не е ново за българското законодателство. Такъв текст е действал и преди, но само за шест месеца. Резултатите тогава са показали, че събираемостта се е увеличила два пъти. Запорирането на имуществото обаче се обжалва пред Конституционния съд...- Наистина текстът е обжалван пред Конституционния съд, след като омбудсманът на България го е сезирал. Не мога да кажа как ще се произнесе съдът. За агенцията обаче е изключително важно този текст да остане, защото така до голяма степен се гарантира събираемостта на приходите от следприватизационния контрол. Всеки купувач, когато участва в приватизационна сделка, е наясно, че това не е точно търговска сделка. Има заложени ангажименти, които трябва да се изпълняват. Когато един нов купувач придобие дадено дружество, той трябва да е наясно какво купува и да си е направил правния анализ. Не може да купи само активите на дадено дружество, от които да печели, защото то има и пасиви. Но допреди шест месеца законодателят не е давал възможност да запорирате имущество на предприятието и на практика новият купувач не е бил информиран, че може да изпадне в подобна ситуация?- Задълженията към българската държава са съществували. Приватизацията не е достигане само на една цел, като цена например, има социални и икономически ангажименти, които купувачът поема.Какъв е ефектът от запорирането, откакто действа поправката?- Осезаем. Там, където агенцията е успяла да ипотекира имущество на купувача и на предприятието, насрещната страна търси начини как би могла да уреди тези отношения. Ние разбираме, че в момента конюнктурата на пазара е по-особена и законът ни дава правомощия да сключваме споразумения. Например погасяването на задълженията може да стане в 5-годишен период. По този начин държавата защитава не само обществения интерес, но и този на инвеститора. Предоставя му се възможност сам да отправи предложения в какъв срок и как може да погаси задълженията си към българската държава.Последно задълженията на предприятията към държавата възлизаха на около 1 млрд. лв. Има ли промяна?- Не искам да влизам в конкретни параметри. Това, че държавата по част от приключилите дела се е сдобила с изпълнителен лист, не означава, че може да събере вземанията си. Има случаи, в които частните и държавните съдебни изпълнители ни казват, че реално няма какво да съберат от дадено дружество, защото то се състои само от едно име, зад което няма нищо. Това са взимания, за които в момента с колегите от изпълнителния съвет правим задълбочен анализ дали могат да бъдат събрани някога или не. За съжаление има задължения, за които мога да кажа, че трудно биха били събрани.Задължения на каква стойност няма да могат да бъдат събрани от агенцията?- Всяка сделка има свой характер, няма да е коректно да направя подобно обобщение. Това е проблем, който е стоял и пред бившите ръководители на агенцията за следприватазационен контрол. Има хипотеза, според която всяко задължение би могло да бъде събрано. Не е сигурно дали в едно кухо дружество няма да бъдат вкарани определени активи и ние да може да си съберем вземането. Затова не мога да се ангажирам и да кажа кое взимане би могло да бъде събрано и кое не. Освен това има и давностни срокове, с които трябва да се съобразим.С колко фирми сте сключили споразумение за разсрочено плащане на задълженията? Колко от тях са нередовни платци?- Дружествата, с които имаме сключени подобни спогодби, изпълняват задълженията си, защото договори могат да се разсрочват само на редовни платци. От март досега са сключени споразумения с четири компании. През последната седмица преговаряме с още две, които предлагат погасителни планове.Докъде стигнаха делата срещу бившия собственик на БТК, "Вива венчърс"?- Има две дела. Едното е за прехвърляне на акциите, където страна е Министерството на финансите, а другото е за неизпълнение на задълженията по трудовата заетост, където агенцията представлява българската държава. Делото, което ние водим, е за около 60 млн. лв. и е за две неизпълнения по приватизационния договор. Очаквам арбитражът да се произнесе през октомври по един от етапите, но не искам да се ангажирам със срокове.Държавата готова ли е да се откаже от златната си акция в БТК?- Агенцията за приватизация няма отношение по този казус.Нуждае ли се от нови промени Законът за приватизация и следприватизационен контрол?- Група депутати са внесли нови предложения за промени в закона в средата на септември. Ако Народното събрание ги одобри и приеме, това би подпомогнало бъдещата дейност на агенцията.Как ще се продават предприятията, дялове от които ще бъдат апортирани в Държавната консолидационна компания?- Първо, трябва да видим кои дружества са това. Доколкото знам, първото, което ще бъде апортирано в ДКК, е "Монтажи", за което вече има решение на Министерския съвет. Агенцията разреши да бъде намалено държавното участие в него. Имаме подготвен правен анализ, информационен меморандум и приватизационна оценка и съвсем скоро ще бъде обявена процедурата, по която дружеството ще бъде предложено на пазара.Надзорният съвет на агенцията одобри консултантския договор за "Булгартабак", какво следва оттук нататък?- От 8 септември, когато надзорният съвет одобри договора със "Ситигруп", започва да тече 50-дневен срок, в който консултантът трябва да предостави на агенцията правен анализ, информационен меморандум и приватизационна оценка. Веднага след това ще обсъдим евентуалните методи на приватизация и ще изберем един от тях. Хубаво е, че експертите от агенцията изключително добре познават дружеството "Булгартабак". Освен това мениджмънтът на холдинга ни оказва пълно съдействие. Получаваме положителни сигнали, че има интерес към евентуална сделка. Една от причините за това е и доброто управление на настоящото ръководство.Какво означава положителни сигнали - има ли вече проявен интерес от инвеститори към дружеството?- Надявам се, че ще има интерес, при това сериозен. Но трябва да се вземе предвид и случващото се в Гърция и Турция. Двете страни предложиха за продажба изключително апетитни дружества от енергийния сектор, от държавните им железници. Разговаряйки със "Ситигруп", останах с впечатлението, че инвеститорите все пак не са загубили интерес и гледат положително към България въпреки кризата.Какви приходи от приватизация очаквате през тази година?- Вярвам, че до края на годината ще реализираме сделка с "Монтажи". Ще направим всичко възможно да приключим приватизационните процедури и за няколко свободни безмитни търговски зони. Основният приоритет за нас е да защитим държавния и обществния интерес, затова агенцията няма да продава на всяка цена. От следприватизационния контрол очаквам да получим около 20 млн. лв. до края на годината.Отчитате ли намаляване на плащанията по следприватизационния контрол след началото на кризата?- Коректните дружества винаги са били изрядни към агенцията. В момента те идват при нас с предложения за разсрочване на техните задължения. Според мен със сега действащото законодателство има ефект от следприватизационния контрол и приходите ще са такива, каквито са заложени от началото на годината. Опитваме се да разработим форма, провеждаме разговори с частни и държавни съдебни изпълнители и ще изготвим предложение до Националната агенция за приходите да извършваме и съвместни проверки, което още повече би повишило ефективността на следприватизационния процес.Какви са основните трудности в момента пред агенцията?- Конюнктурата на пазара. Инвеститорите подхождат изключително предпазливо към всяка евентуална сделка. Най-трудното при следприватизационния контрол е да анализираме от кои вземания наистина може да получим приходи.През миналата година беше обявено, че 98% от държавните дружества са приватизирани. Кога смятате да приключите с продажбата на останалите 2%?- Все пак съществува и т.нар. забранителен списък. Той непрекъснато се актуализира. Неформално законът за приватизация има срок – до приключване на процеса на раздържавяване, но към кой момент това ще стане факт не мога да кажа. Предстои съвсем скоро да пуснем информационен меморандум и оценка на Е.ОН, в което държавата все още притежава 33%. Делът ще бъде апортиран в ДКК. Всички компании с под 50% трябва да бъдат апортирани в компанията, разбира се, след предложение на принципалите им. Как тогава ще продавате компании с над 50% държавно участие като "Информационно обслужване" и "Техноекспортстрой" например?- С над 50% дял е и дружеството "Монтажи", за което има изрично решение на Министерския съвет да бъде апортирано в ДКК. Според мен по същия начин би се подходило и с останалите компании, ако принципалите им решат. По отношение на "Информацинно обслужване" на този етап не сме говорили с принципала за неговата конкретна продажба. Изваждайки го от забранителния списък, то реално е в процедура на приватизация, но все още няма явно открита процедура от нас. "Техноекспортстрой" е в същата ситуация. Имаше съмнения на депутати и експерти в събирането на едно място на приватизацията и нейния контрол. Откривате ли конфликт на интереси като ръководител на ведомството?- За мен обединяването на двете агенции е абсолютно положително. Не мога да видя конфликт тук. То ще доведе до оптимизация на процеса, тъй като това са експертите, които най-добре и в детайли познават приватизационната и следприватизационната дейност, знаят какво са заложили като изисквания в даден договор и съответно как той трябва да се изпълнява. Все пак самостоятелността на двете звена ще се запази и в бъдеще и между тях няма да има общи допирни точки с изключение на своевременно подаваната информация, което освен че ще повиши ефективността, ще ограничи и до минимум съмненията за конфликт на интереси.

в. "Дневник"